|
Според
археолозите на мястото на днешно Хасково е имало селище
По своето местоположение и природни условия средновековно Хасково допада на турските завоеватели. Една голяма част от тях се заселва тук трайно. Хасково и районът му са включени административно в Чирменския санджак. Българското средновековно селище започва да се разраства на север от местността Ямача, слиза в равнината и постепенно заема през годините местата по двата бряга на р. Хасковска, около днешната градска градина и кварталите около много по-късно построените църкви „Св. Богородица“ и „Св. Архангели Михаил и Гавраил“. Друга част, с мюсюлманското население, се обособява около днешния център на града, където се намира и първата построена на Балканите (1395) Меджид джамия. Османските завоеватели обявяват средновековното хасковско селище Марса за хас, откъдето постепенно се формира и името, което градът носи и до днес. Хасовете са крупни феодални владения, раздавани на османската управляваща върхушка. Според сведение от 1526 г. Хасково е четвъртият по доходност хас от седемте града на Чирменския санджак. В почти всички официални турски документи градът е записван като каза (околия) Узундже абад Хаскьой. Тук името на с. Узунджово се използва за определяне географското местонахождение на Хасково, за да бъде различаван от другия едноименен град Хаскьой в Източна Тракия. Постепенно в града приижда население от околните села и Родопите и се формират нови български махали. Наред с отглеждането на редица селскостопански култури се развива и занаятчийството. Възниква необходимостта от градско тържище. През 1513 г. пазарът в Хасково е напълно оформен и е включен в рамките на имперското право. През следващите столетия хасковското тържище се разраства и става стимулиращ фактор за развитието на пазара в с.Узунджово, който се превръща в един от най-големите панаири в империята. Възникнал през XVIII в., той става съдба за развитието на града до Освобождението. Панаирът има огромно значение не само за просперитета на Хасково, но и за стопанския живот по българските земи и световната търговия. Село Узунджово, намиращо се съвсем близо до града, точно на пътя между Изтока и Запада, с изградената пътна станция става средище за търговски обмен.Освобождението на Хасково на 19.01.1878 година поставя началото на новото модерно развитие на града. В началото на ХХ век Хасково започва да се оформя като център на тютюневата промишленост.
Хасково 1900 - 1950
Хасково 1970 - 1980
|
История на град Хасково
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
още преди седем
хиляди години, през епохата на неолита. Възниква като пазарно селище на
важен кръстопът от Пловдив за Одрин и Цариград и от Русе към Беломорието. Оформя се като занаятчийски център, но далеч по-малък от
близкото село Узунджово, известно със своя годишен панаир. Доказателство
за дългия път в историята на града са многоб
ройните праисторически,
тракийски, трако-римски, късноантични и средновековни селища, следи от
които има запазени не само в околностите, но и в пределите на днешния
град Хасково. Неизвестни до 50-те години на 20 век, тези археологически
обекти донесоха изобилни данни за древността и средновековието. През 9-ти
век в Хасково е построена крепост, която скоро се превръща в град-център
на значителен район между реките Клокотница, Харманлийска и Марица, по
време на Първото българско
царство. Разкопките и проучванията на
хасковската крепост дават най-много данни за историята на Хасково не
само през средновековието (9-14век), но и през предшестващите епохи. През
1782 г. градът се среща под името Марса. Предполога се, че днешното му име
идва от арабската дума "хас" (владение) и турската дума
"кьой" (село). 
