|
Татул
Перперикон
Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо
мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се,
че това е прочутото в древността светилище на Дионис на
тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. -Мощна крепостна стена. -Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма. -Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м. -Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове. Александровска гробница
|
Хасково
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Комплексът
се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост.
Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с ориентация
изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида.
На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб,
разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в
камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено
стълбище, състоящо се от осем стъпала.
При Татул е открита статуетка на
гол бог, мъж, изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата ръка държащ плектрон - нещо като перо, с което се свири. Статуетката
е датирана от II - III век - римска епоха. Намерена е и монета от същата
епоха. Статуетката най-вероятно изобразява самия Орфей.
Александровската
гробница е открита през 2001 г. от
българския
археолог Георги Китов
край с.
Александрово,
Област Хасково. Датирана
е към
4 век пр.н.е.
Принадлежала е на
тракийски цар или
знатен
аристократ.
Предметите, свързани с погребалната
церемония и
тракийските религиозни вярвания за отвъдния
живот на високостатусната личност, са
ограбени, но гробницата впечатлява с
уникалните си стенописи.Като
конструкция гробницата
има 10-метров коридор, едно преддверие и
кръгла кошеровидна погребална камера. В
камерата са намерени останки от разрушено
ритуално легло. В гробницата от Александрово
са изписани два фриза. В
горния фриз са изобразени ловни сцени
(лов
на глигани и на елени), а в долния — пир. И
двете сцени вероятно се отнасят към
отвъдния свят,
обикновено пресъздаван в гробниците.
Известно е, че в представите за отвъдното на
аристократическото учение на траките
съществуват идеи за „вечния лов“ и „вечно
пируване и пиянство“, в които обожествените
герои (антроподемони)
прекарват безвремето си.